Силвина

Силвина Георгиева

  Търси се открадната кола

Текстът по-долу е копиран от блога на Ясен, с пожелание колата да се намери, а ако това стане скоро, още по-добре. ;) Ето и връзка към оригиналния пост.

Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.

Моля който има възможност, да си запише или запомни номера и ако го види някъде в квартал или друг град, на улицата или в гараж за разглобяване, да се обади на полицията на телефон 166. Червените нисани от този модел не са изобщо много на брой, в сравнение с други по-разпространени модели коли. Надявам се да се намери в близките дни, защото след това е ясно, че ще бъде налична само в насипно състояние из магазините за части втора употреба и сервизите.

Също така и всеки, който е по някакъв начин близък с обществата на автомобилисти и любители, с тези на майстори и специалисти в сервизи, да обърне внимание на тази статия. Може откраднатата кола да “премине” някъде из тези среди, докато открадналите я се опитват да я усвоят някак.

Зная, че вероятността да се намери е малка и се надявам полицията да успее да я намери преди да е изчезнала. Но също така се надявам и на съпричастие и най-обикновена гражданска бдителност — не е нужно да казвам, че за всякаква помощ ще дължа почерпки и най-вече, което е по-важно, голяма искрена благодарност.

Явно лошият късмет не е чудо за три дни, но след като разбиха вилата ни, след като онлайн-вестникът dnesplus.bg си взима мои снимки “ей-така”, надявам се поне колата да се намери. Ще съм ви благодарен и ако препредадете по някакъв начин тази статия или линка към нея на други хора. Все някъде някой може да я забележи, докато още има време.

 
 

Kaladan

Владимир Петков

  Това е пълна свинщина

Деца си играят около камари с боклуци, а по улиците минават лимузини със залепнали по джантите найлонови пликове. И всичко това се случва в София, която не е била по-мръсна от години. Това, прощавайте, е пълна свинщина. Виже снимките, които са от ебиму-майката-самия-център.

По принцип това е една много красива градинка, точно до Солунска. По принцип.

Споделих им: “Не се ли притеснявате, че децата могат да се разболеят?” Те: “Това е най-малкият проблем”. Кое е по-големия проблем?

В локвата до разбитата чешмичка сигурно се е развила алтернативна форма на живот. Задължително ще е космата.

Славейковстан.

Випня и найлон.

 
 

Силвина

Силвина Георгиева

  Дочуто в трамвая

Тези дни на връщане от работа случайно чух част от разговор между дядо и внук, пътуващи в трамвая, в който бях и аз. Първоначално играеха игра, чиито правила, доколкото успях да отгатна, бяха следните: единият играч пита другия дали обича някакъв хранителен продукт, а другият отговаря с "да" или "не". Когато питащият получи отговор "не", той започва да отговаря на въпросите на другия играч. Детето започна:
- Обичаш ли... хамбургери?
- Да - отговори дядото.
- Обичаш ли... картофи?
- Да.
- Обичаш ли... сладолед?
- Да.
- Обичаш ли хамб... аа, не, това вече го казах...
Моят въпрос: това дете само на менюта от "Макдоналдс" ли живее?
Малко след края на играта, когато наближи "тяхната" спирка, детето смачка билетчето си и дядото веднага се поинтересува:
- Нали няма да го хвърлиш тук, в трамвая?
- Неее, няма - категорично беше момчето.
- Браво, дядовото...
- Ще изчакам да слезем и ще го хвърля на земята! - гордо обяви внукът.
 
 

Terrarium of Soberness

Васил Колев

  опасности в интернет (ние гледаме вашите снимки)

той: аз пратих ли ти страничката-мечта на педофила
аз: не ?
той: <урл на форум, където децата си избират Мис Форум за 2008 година>
той: scroll-ни малко, има списък снимки
аз: ибааа. голяма част са зле, ама на некои стария Бен няма да прости
той: номер 37 е за МЕН
аз: добре ве, а тя 16 има ли ?
той: кой му пука. (май е набор 92)
аз: бааа човек. тия деца.. защо си качват снимките в интернет ? тук има сякакви изроди
аз: примерно ние.
той: луди хлапеда
аз: ба човек, малки са. не върви на малки момиченца да позират така
той: мда…ама са толкова сладки. пак трябва да си попивам лигите
аз: <урл на конретна снимка> добре, може ли да го еба да се снимаш в тоя дух
той: знаеш ли кое е най-лошото — аз имам точно такива чаршафи
аз: …

 
 

Grigor Gatchev - A Weblog

Григор Гачев

  Откраднат автомобил

Долното е копирано от блога на Ясен Праматаров. Ето връзка към оригиналния запис.

Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.

Моля който има възможност, да си запише или запомни номера и ако го види някъде в квартал или друг град, на улицата или в гараж за разглобяване, да се обади на полицията на телефон 166. Червените нисани от този модел не са изобщо много на брой, в сравнение с други по-разпространени модели коли. Надявам се да се намери в близките дни, защото след това е ясно, че ще бъде налична само в насипно състояние из магазините за части втора употреба и сервизите.

Също така и всеки, който е по някакъв начин близък с обществата на автомобилисти и любители, с тези на майстори и специалисти в сервизи, да обърне внимание на тази статия. Може откраднатата кола да “премине” някъде из тези среди, докато открадналите я се опитват да я усвоят някак.

Зная, че вероятността да се намери е малка и се надявам полицията да успее да я намери преди да е изчезнала. Но също така се надявам и на съпричастие и най-обикновена гражданска бдителност — не е нужно да казвам, че за всякаква помощ ще дължа почерпки и най-вече, което е по-важно, голяма искрена благодарност.

Явно лошият късмет не е чудо за три дни, но след като разбиха вилата ни, след като онлайн-вестникът dnesplus.bg си взима мои снимки “ей-така”, надявам се поне колата да се намери. Ще съм ви благодарен и ако препредадете по някакъв начин тази статия или линка към нея на други хора. Все някъде някой може да я забележи, докато още има време.

—

Присъединявам се към молбата на Ясен за помощ. Вече е ясно, че МВР в България служи, за да пази престъпниците от жертвите им. Тоест, не си ли помогнем сами, няма кой да ни помогне. Днес - той. Утре, недай боже - аз, или вие. Ако успеем да създадем традиция за взаимопомощ, ще ни е по-лесно.

 
 

блога на Евгени (Дребноедри белокосмести вълкодавци)

Евгени Спасов

  Откраднат автомобил

Откраднат автомобил

"Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана. ....."
 
 

н а б л ю д а т е л

Симион Патеев

  Интервю - Христо Христов и Рашел Леви за свободата на словото

Христо Христов: Всяка извоювана от институциите информация е победа на свободата на словото

Разследващият журналист от в. "Дневник" и писател Христо Христов даде интерю по повод фестивала Дни на свободното слово, където той ще участва на 12 май. Прочети повече >>

Интересно интервю даде и Рашел Леви, която е първият САМИЗДАТ в България и ще бъде гост на фестивала заедно с Христов. "Самиздатът е протест... глас в пустиня"



www.svobodno-slovo.com
 
 

Grigor Gatchev - A Weblog

Григор Гачев

  Абдул

След тренировка понякога съм ужасяващо гладен. Така и днес. Непрекъснато оглеждам двете страни на улицата - работи ли някъде нещо, да си взема нещо за хапване. Като че ли имам късмет - отпред още свети забутано капанче с дюнери, и продавачът, мургав момък, стои уморено на отворената врата.

Докато паркирам, забелязвам на вратата надпис “Работно време - 8:00 - 20:00″. Пресрочил съм с почти час. Но все пак защо да не попитам?

- Извинявайте, работите ли?

- Нема проблем. - Момчето ме оглежда отгоре додолу. - Голям?

Кимвам. Той влиза вътре, оглежда набързо улицата, бръква под тезгяха и измъква питка, един размер по-голяма от изложените. Плесва я на табана, и събира от тавата под дюнера нарязаното опечено месо.

Сещам се - собствениците на дюнерджийници често карат персонала да пробутва средни дюнери за големи, и малки за средни, ако някой друг не поръчва другия размер, и купувачът няма как да забележи, че го ментят. Това момче е решило да ми даде правилния размер, въпреки че инструкцията е да ме метне. Сетило се е, че надали ще се наям с малко, и му е станало жал? Или е решило да прецака на дребно шефа си, в полза на случаен клиент?… Каквото и да е, харесва ми.

- И две коли. - Кимвам към масичката отвън. - Ела, сега няма наплив от клиенти. Аз черпя.

Работи като фокусник. По принцип е традиция сред дюнерджиите да правят шоу от пълненето на дюнера, но този и го бива. Все едно жонгльор показва номер. Излиза от килийката си, подава ми дюнера и колите, и идва заедно с мен до масичката отвън.

Минута-две запушвам най-острия глад, и хваля произведението му. Заслужено - дюнерът е вкусен (а може да е и от глада, де). Физиономията срещу мен направо грейва, въпреки умората.

- Много те бива. Как се казваш?

- Абдул.

- Откога си в България?

Лицето му помръква за миг, и той неволно се оглежда отново. Измерва ме с поглед изпитателно минута-две, преди да се престраши да сподели.

- Две години. И малко.

- Сигурно си от сутринта на работа?… Много работиш. Така ще забогатееш - усмихвам се.

- Много пари тука трудно. В България работа много, ама пари малко. Може живее, ама трудно.

- Прав си. - Някак човешкото в него ме печели. - Мислил ли си за Западна Европа? Или Щатите? - Така и така си е напуснал родината, където и да е тя. Какво му пука къде точно ще е?

Той ме гледа секунда-две право в очите. След това преглъща, и изплюва:

- Не може нито Западна Европа, нито Щатите. Много трудно.

- С Европа вече няма визи. Паспорта, и отиваш където искаш. Щом не те мързи, навсякъде ще те вземат.

Той е привел глава. Пак минава секунда-две, преди да отговори:

- Няма паспорт. Мене хващат, и обратно. А там лошо. По-лошо оттука.

- По-лошо оттука?

- Много лошо. Денем едните идват, казват - ти с нас или срещу нас? Щом с нас, работи за нас… Нощем идват другите, и те така - ако с нас, работи за нас, иначе… А когато бомби, най-зле, бомби не питат с нас или не с нас, направо бум… Моя жена, брат и сестра й, бомба в къщи, бум - тях няма.

- Моите съболезнования… - Откъде ли е този Абдул? Палестинските територии? Ирак? Афганистан?… Има ли значение, по дяволите? Прав е, бомбите не питат.

- Сега аз тука работи, колкото сили има, всеки ден. Събира пари, прави паспорт, веднага прибира жена и дете тук. Далече от бомбите, и от едните, и от другите. Живее тука много тихо, много както трябва. Тука пари малко, ама няма бомби, няма кой идва и пита с мен ли си, или бум. Тука аз работи много, жена работи много, дете учи, живеем добре. Далече от където идвам…

Мислех си много неща, но надали има смисъл да ги пиша. Съжалявам, че няма как да опиша лицето на Абдул, мечтата в очите му. За спокоен, ако и не богат живот, за човешки живот…

Толкова от мен.

 
 

клизматроник- записите на едно фасилитиращо у-во

roc3n

  предай нататък

досега успешно избягвах масовите прояви на социална ангажираност от типа на “спасете зелените водорасли в бургаското пристанище” и други такива лозунги подемани през седмица-две в така наречената блогосфера, макар и винаги да съм се възхищавал от пламенната жар на съмишлениците стоящи зад подобни благородни начинания. не съм се включвал щото когато те побутват да защитиш кауза от разстояние няма как да си сто процента наясно кой, защо и от коя страна на масата е седнал.

е, в този случай няма неясноти, открадната е една кола и ако имате желание може да се включите в издирването.

 
 

За българските работи

Петър Добрев

  Митът Батак - след бурята

Teмата „Мит ли е Батак“ е една от най-четените в блога ми и продължава от време на време да трупа коментари. Слава Богу, отърсихме се вече от всеобщата лудост, която беше настанала миналата година по това време във връзка с проекта на Мартина Балева. Днес темата не се използва за активни мероприятия от страна на управляващите, за дълбокомислени и печални заключения от страна на националнихилистите, за радостни възгласи от страна на някои турци или пък за утоляване на жаждата за агресия на партийните „националисти“.

За това и при една по спокойна обстановка в Берлин се проведе срещата "Националният мит Батак“ - в унивеститета Хумболт. Специалистът по църковно право Христо Беров разказва за събитието във форума Де зората. Прекрасно мнение е дал проф. Асен Чилингиров, специалист по история и история на изкуствата, който отдавна живее и работи в Германия. Ето няколко основни момента - преразказани от Христо Беров:

• Чилингиров се занимава от повече от четири десетилетия с история на изкуството, издал е единствената „Културна история” на България и на немски, но картината на Антони Пиотровски ''Баташкото клане'' и нему е била непозната! Защото не е известна, пък и няма чак такова голямо значение, което и „отдаваме”.

• Къде е била картината през цялото време и защо е останала непозната, защото след като картината е „складирана” в 1913 г. и е изложена в 1996 г. кой и къде е успял да я вижда, за да „подхранва” паметта си? Самият той иска да види списък с албумите на репродукциите от тази картина.

• Отбеляза, че картината не е била поръчана от българите – факт, който остава много важен (бел. авт. ами самите българи явно не са имали нужда от нея, за да подхранват спомени).

• Той не може да се съгласи с работата по проекта, защото няма какво да бъде доказано – споменът Батак е жив поради чуждестранни публикации, българска литература, но не и поради тази картина.

Когато спорът се води между сериозни учени без партийна книжка, нещата са доста по-ясни.

П.С. Вече има и статия от проф. Асен Чилингиров по темата. Заглавието е „Митът Батак и последиците от него – една лекция в Хубмолтовия университет" и може да се прочете в Де зората тук.

 
 

Arcane lore

Ясен Праматаров

  Откраднат автомобил

Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.

Моля който има възможност, да си запише или запомни номера и ако го види някъде в квартал или друг град, на улицата или в гараж за разглобяване, да се обади на полицията на телефон 166. Червените нисани от този модел не са изобщо много на брой, в сравнение с други по-разпространени модели коли. Надявам се да се намери в близките дни, защото след това е ясно, че ще бъде налична само в насипно състояние из магазините за части втора употреба и сервизите.

Също така и всеки, който е по някакъв начин близък с обществата на автомобилисти и любители, с тези на майстори и специалисти в сервизи, да обърне внимание на тази статия. Може откраднатата кола да “премине” някъде из тези среди, докато открадналите я се опитват да я усвоят някак.

Зная, че вероятността да се намери е малка и се надявам полицията да успее да я намери преди да е изчезнала. Но също така се надявам и на съпричастие и най-обикновена гражданска бдителност — не е нужно да казвам, че за всякаква помощ ще дължа почерпки и най-вече, което е по-важно, голяма искрена благодарност.

Явно лошият късмет не е чудо за три дни, но след като разбиха вилата ни, след като онлайн-вестникът dnesplus.bg си взима мои снимки “ей-така”, надявам се поне колата да се намери. Ще съм ви благодарен и ако препредадете по някакъв начин тази статия или линка към нея на други хора. Все някъде някой може да я забележи, докато още има време.

 
 

velqn

Велян Стайков

  Колата на Jet Li

Изпратено от Тодор Сотиров (c)

 
 

ВБВ

ВБВ

  Още две думи за “A Balkan Exchange”

Получих имейл от Марк Робинсън, че е излязла кратка рецензия върху “A Balkan Exchage” от Bob Beagrie. Публикувана е в Envoi и започва така:

This anthology of four poets from the North East of England and four poets from Bulgaria emerged from a four year collaborationand translation project in which the poets visited each otherʹs country, sampled each otherʹs traditions and evolving cultures, shared ideas, worked on one anotherʹs new writing and performed together. As such it is more exploratory than an arbitrary collection of individual voices that we find in too many anthologies. It marks a cross cultural working relationship. The poems criss cross with intertextual references and tentative attempts to comprehend each otherʹs perceptions and motivations, as well as engaging with the shifts in historical imagination and investigating the role of aesthetic documentation of our chaging social realities [...]

След описателното и стандартно начало следва любопитно социо-културно тълкуване, придружено с кратки цитати. Цялата рецензия може да се види като pdf-файл.

ПП
Има симптоматична грешката в заглавието - вместо за “A Balkan Exchange”, Bob Beagrie говори за “The Balkan Exchange”. Явно си го представя по-фундаментално.
А повече за самата книга можете да видите на страницата на издателството.

 
 

Дневникът на Георги

Георги Чорбаджийски

  Събота, 10 Май 2008

Google пак са първи като предлагат online преводач на и от български език. Хвърлете един поглед на Google translate.

Тествах го няколко наши сайта и съм направо втрещен колко добре се справя.

 
 

Дневникът на Георги

Георги Чорбаджийски

  Петък, 9 Май 2008

Направо се размазахме в Егур, Егур от вкусотии. Другия път ще си взема втория стомах...

 
 

Дневникът на Георги

Георги Чорбаджийски

  Сряда, 7 Май 2008

Българкият маркетингов гений е отговорен за този нов и великолепен продукт. Какви цветове, какъв криейтив...страшна работа:

От другата страна на опаковката всъщност има нарисувани лимончета и надпис "Refreshing towel with lemon aroma", но това с розите не успях да го проумея.

 
 

tilt-shift.net

Tilt-Shift

  очакване ..

 
 

Kaladan

Владимир Петков

  ЕвроАрт vs Electronic Arts

срещу

Толкова далечни, толкова близки - вече нищо свято не остана.

 
 

yovko in a nutshell

Йовко Ламбрев

  Top 3 пожелания за рождения ден

Много благодаря на всички за пожеланията и поздравленията пристигнали вчера до мен по всевъзможни комуникационни канали и протоколи (включително тези на живо). А и днес продължават да пристигат… Много сте мили! Да ви се връщат двойно всички хубави думи! :-)

Три поздрава бяха особено забавни, затова реших да ги споделя… Вени е забелязал, че съм се родил един ден след деня на радиото и ден преди деня на победата, което много ме развесели. Не знам дали трябва да търся някаква символика в промеждутъка на тези две дати, но е добре да имаш подобни факти под ръка.

Другият поздрав е вече класика във фотографските среди, но досега никой не ми го беше засилвал по мой адрес - а именно… и повече по-светли обективи… Мерси, Пламене!

А третия беше в десятката, за което благодарностите са за Петър… Да ми побелеел лаптопа :-)

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

 
 

photoism.info

Photoism

  Nikon D3 Review

Поредното ревю на флагмана на Nikon - D3, може да бъде открито на страницата на авторитетното Shutterbug

http://www.shutterbug.com/equipmentreviews/proquality_digital_slrs/0508nikon/

All told, the good is really good, and the bad ain’t so bad. This is a fully featured pro camera in the venerable Nikon tradition. It looks to me that Nikon is not only back in the game but has a winner.

 
 

[Медийно право] [Нели Огнянова]

Нели Огнянова

  РискМонитор: думите и значенията

 
 

Lone Wolf

Николай Манчев

  Загубени в превода

Вчера обещах да напиша отделен пост за изумителния превод на „Време“ на Стивън Бакстър, заслуга на издателска къща ИнфоДАР. Няма да е възможно да изредя всичките глупости, които бяха равномерно разпределени върху 570-те страници на романа. Започнах да си отбелязвам едва от 290-та страница нататък. Ето най-блестящите от тях, за които може да благодарите на преводача Милена Иванова, редактора Милка Панайотова и коректора Ангелина Вълчева:

* В цялата книга Ричард Файнман е прекръстен на Фейнман. Така му дошло на преводача по-лесничко да транскрибира Feynman, така го направил. Нищо, че това е един от най-известните физици на 20-и век и носител на Нобелова награда за физика. Хайде, че преводачът няма обща култура – ясно. Не очаквах обаче такъв бисер при наличието на редактор и коректор на превода

* Страница 295:
„Понесе се нагоре лесно, плъзгайки се на една страна и се удари леко в стената на тунела. Вкопчи се в кръга, а ботушите му се поклащаха:
- Кориолисова сила – каза той – Парче торта.“
Миленче, изразът „Piece of cake“ предполагам се учи във второ ниво английски език. А парчето торта знаеш ли къде ми идваше да ти го завра, като прочетох тия редове?

* Страница 319:
„Тя осъзна, че снимките бяха подредени като пачуърк и представляваха пълна 360-градусова карта на Млечния път, както се простираше през небето.“
Я какви интересни думи имало в българския език. Така де, що да се мъчиш да го превеждаш – плесни си го направо на английски и да се гърби читателят. Тая стратегия определено щеше да ми хареса, стига ИнфоДАР да я бяха приложили спрямо целия текст и направо да си го четем на английски романа.

* Страница 351:
„И, помисли си тя, мястото бе като някакъв види преливник на американската национална лудост. На юг бе скандалната Област 51, все още център на мистерии и спекулации.“
Единственото скандално тук е, че на такива майстори дават да превеждат книги.

* Страница 375:
„Бил Тайби я беше нарекъл Тинкърбел в клетка и тя изглеждаше точно така.“
За да спестя чуденето на преводача като какво точно е изглеждала, ще му предложа да прочете пиесата „Питър и Уенди“ на Джеймз М. Бари, за да разбере как се превежда Tinkerbell.

* Страница 387:
„Седмица по-късно войниците разглобиха интериора на големия петпалубен модул, откривайки гигантско цилиндрично място като огромен нефтен барел, и започнаха сериозно да се занимават с упражненията си за нулева гравитация.“
Ясно е, че по новините все говорят за „нефтен барел“, обаче хайде да видим кой ще се сети пръв – преводач, редактор или коректор, дали тук се има предвид мярката за вместимост (второ значение на barrel) или цилиндричното нещо, което му е първо значение? Справка – всеки един английско-български речник.

* Страница 409:
„О, имам и детектори на елементарни частици. Просто твърда основа, плочка силикон, която записва електрическите импулси, излъчвани от преминаващите частици.“
Така и не я научихме тая разлика силикон/силиций и кое кога се ползва, а?

* Страница 416, бележка под линия поясняваща думата „комсати“:
„Comsat, Communincations Satelite – Служба за връзки чрез изкуствени спътници (САЩ) – Бел. ред.“
Редактора, къде пък цяла служба ти се привидя? Да не говорим, че в текста думата е в множествено число. И да знаеш, че satellite се пише с двойно „l“.

* Страница 419:
„Беше с голям спусък, предвиден за ръкавици. Покрит бе със съвременен графитен лубрикант, за да не засича във вакуума.“
Мда. Битът определя съзнанието. Ясно ми е, че думичката „лубрикант“ ви е по-позната, отколкото „графитна смазка“.

* Страница 443:
„Можеше да види, че краят на въжето просто бе изчезнал, когато докосна повърхността на портала и сега въжето също изчезваше, докато се промушваше в тъмнината.
„Господи, помисли, ето ме тук, на лов за ход на дървояд. Всеки друг ден това би изглеждало необичайно.“
„Ход на дървояд“? Wormhole? Майко мила!

* Страница 496:
„Разбра, че на някакво странно ниво беше доволен. И тогава лайното падна във вентилатора.“
Това, че с идиомите сме зле го разбрах още с тортата. Направо ми идва да подаря на преводачката един Urban Dictionary, за да види че най-често срещания превод на „the shit hits the fan“ е „стана тя каквато стана“. Но преводачката май е над тия неща. Още повече, че в целия роман „Shit!“ се превежда като „Лайна!“. Браво!

* Страница 555:
„Заравям дневника на хардкопие, на хиляди метри в една неизползвана мина.“
Това в добрите традиции на „пачуърк“, а?

Благодаря за неземното удоволствие, което ми доставиха Милена Иванова, Милка Панайотова и Ангелина Вълчева, по време на четенето на този иначе изключителен роман. Единственото, за което съжалявам е, че заедно с „Време“ си купих и „Пространство“. Предполагам какво ще намеря вътре като се има предвид, че преводът и редакторската работа са излезли изпод същите талантливи пръсти!

 
 

farewell to words

Ростислав Райков

  Новият PR

Рекламата била умряла, а PR я заместил… Сигурно има нещо вярно в тези думи. Поне по българското черноморие…

 
 

Личен блог на Бого

Богомил Шопов

  Днес е денят на Европа и още нещо

Днес е датата, която най-много описва желанието за свобода и равнопоставеност на всички хора. Ето и какво се празнува днес:

- Ден на Европа (на тази дата Робер Шуман предлага създаване на единна Европа);
- Ден на Победата (поздрав за всички уважаващи този празник) на съветската армия над Германия, което прави възможно и горното и долното;
- Назначаването на Нелсън Мандела за президент на ЮАР;

Колкото и несвързани да са тези събития и отделечени във времето те носят това което нас ни прави хора и личности - желанието за свобода и борба за идеите ни.

Да ни е честит 9 май със всичките му празници и символика.

 
 

Georgi's Blog

Георги Тодоров

  Първа публикация

Вече мога да се похваля с първата си публикация в научно списание. Става дума за Journal of Applied Crystallography на International Union of Crystallography. Заглавието е VCIF2: Extended CIF Validation Software и коавтор е професор Herbert J. Bernstein.

 
 

трънки и блогинки

Пейо Попов

  Нови руски вицове

Много обичам руски политически вицове. Комунистическите са ми слабост, но историята така се завъртя, че отново настана време истината да е във вицовете. Нищо, че в Русия вече има нужда да се обявява официално, че разказването на вицове за президента няма да се преследва, защото „Блядимир Блядимирович не обича политическите анекдоти“. В чест на деня на победата и като поздрав за управленската рокада, ето няколко нови руски вица:

• „От двуглав орел към двуглав президент“
• - Свързахте се с телефона на доверието на ФСБ…
• - Какво е ГД РФ?
  - Група съгласни.
• „Президентът ни е като роден баща. А родителите, знайно е, не се избират“
• „В САЩ два месеца след изборите, не се знае кой ще е президент. В Русия е ясно още два месеца преди изборите.“
• В боя между хулиганите на „Спартак“ и хулиагните на „Зенит“, победиха хулигатните от ОМОН.
• Водещият на новините: „А сега културните новини: вчера са застреляли директора на операта“
• В кабинета на Путин се звъни:
  - Владимир Владимирович, Михаил Горбачов иска да говори с вас.
  Путин взима телефона, закрива слушалката с длан и пита:
  - Някой да е поръчвал „Пица Хът“?
• - Владимир Владимирович, защо изнасяме нефт, а не бензин? Докога ще сме суровинен придатък за запада?
  - Следващия Ви въпрос сигурно ще е защо изнасяме и цветни метали, а не направо „Жигули“?
• - Путин ще закачи ли в кабинета си портрет на президента Медведев?
  - Разбира се — до своя.
• „Вече във всеки кабинет на руски държавен служител ще има два портрета. За всеки случай.“

И някои, които няма смисъл да се превеждат:

• „В пути непутевого Путина опутали путаны.“
• Путин назвал Медведева преемником.
  - От преемника и слышу! — ответил Медведев.
• Когда Медведев заходит в Google — он набирает в строчке „Будущий президент России“ и всегда нажимает на кнопку „Мне повезет!“
• Маршал принимает парад: — Здравствуйте, товарищи танкисты! — Здравия желаем, товарищ маршал! — Здравствуйте, товарищи артиллеристы! — Здравия желаем, товарищ маршал! — Здравствуйте, товарищи чекисты! — Здравствуйте-здравствуйте…

 
 

н а б л ю д а т е л

Симион Патеев

  Прожекции на филми към фестивала ЕДИН СВЯТ

Препоръчвам ви няколко прожекции на уникални филми, за които разбрах случайно. Мястото е Чешкият културен институт, а прожекциите са част от фестивала ЕДИН СВЯТ. програмата

Филмите са разделени в категории:

"Свобода на словото"
"Уроци по демокрация"
"Женските гласове"
"Толерантни, нетолерантни"
"Човешко достойнство"
" Глобализацията - губещи, победители"
"Филми за ученици"

Запалиха ме по тези прожекции Съзерцател и Комитата. Прожекциите продължават от 7 до 11 май включително. Прегледайте филмите, няма да останете разочаровани!
 
 

Kaladan

Владимир Петков

  Чифт

Едно от любимите ми мотота е “Щом сме двама - страшно няма” и тази реклама прекрасно го олицетворява.

 
 

Ik0's WebJournal

Христо Илиев

  Самотраки

През почивните дни бях на Самотраки. Беше ми доста стара мечта да посетя този остров. Сега като се бяха събрали толкова почивни дни, решил че е идеалния момент за такова пътешествие. Малко ми беше странно преди да замина, защото до последно не се знаеше дали въобще ще ходя и най-вече с кой. В крайна сметка три чáса преди да заминем се събрахме пет човека и с Астралката се отправихме на път. Тръгнахме още на 30-ти април почти веднага след работа. Събрахме се, напазарувахме и към 9 часа благополучно излязохме от Пловдив. Целта беше да хванем ферибота в Александрополис в 8 сутринта, който е единствен за деня. На следващия ден беше чак следобед и губехме повече от ден (фериботите са веднъж на ден). Към 1:30 през нощта благополучно пристигнахме в Александрополис - само с лека проверка от страна на едни гръцки КАТ-аджии, която беше по-скоро смешна (something funny ?). Просто не мога да отида в Гърция и да нямам история с полицаи.

Разгледахме малко нощен Александрополис, които леко учудващо, имаше доста голям нощен живот. След това се опитахме да дремнем малко в колата, но пет човека и мноооого багаж, не беше много удобно. Още преди 7 сутринта бяхме на пристанището и се надявахме бутката за билети да отвори, защото доколкото бяхме видяли някакво работно време пишеше нещо за 9 часа, което въобще не ни уреждаше. В крайна сметка всичко беше точно и си взехме билети за ферибота. Имаше малко съмнения, но решихме да вземем и колата с нас - така дадохме по €12,30 на човек и €50 за колата, което на пет човека беше поносимо.

На ферибота можеше да чуе само българска реч. Честно казано не очаквах с ранния ферибот да дойдат толкова българи, но беше пълно. Срещнахме дори разни познати. Ужас ! Искаше ми се малко повече да се откъсна от България, но уви. Иначе пътуването е два часа и половина, морето беше супер спокойно и е доста интересно, поне първия път Постепенно виждаш как Самотраки с огромната си планина идва към теб.

След като пристигнахме се обадих на Тишо и неговата компания, които бяха дошли още предишния ден на стоп, и се видяхме с тях в Терма (малко туристическо селце). Малко се полутахме, защото GPS-а ни обърка (въобще тази карта на Гърция, която имам, беше много зле), но се намерихме на едно хубава полянка до чешмата. Малко по-късно се отправихме на първото ни пътешествие из острова - към водопадите.

Чудничко място си е Самотраки - хареса ми още от самото начало. Хем си на остров на море, хем висока планина (най-високият връх е над 1600 метра), хем въобще не е туристическа дестинация (няма големи хотели, само квартири), хем е доста диво (навсякъде щъкат диви кози). Като тръгнахме по една рекичка към водопадите, можеш почти да си представиш, че си в Родопите или нещо подобно. Стигнахме само до първия водопад, но и той си струваше.

Направихме си един пикник в планината и след това се замислихме къде да се установим за вечерта. Бяхме видели двата къмпинга и решихме да пробваме в тях, въпреки,че не работеха, защото е извън сезона. Общинския нещо беше затворен и не можеше да се влезне, затова отидохме на другия, който дори повече ни беше харесал (Вардес, Варадес или нещо подобно се казва и е по-близо до Терма). Водата беше спряна извън сезона, но си е супер място. Лятото сигурно събира стотици палатки, и то без особен проблем - доста е голям. Избрахме си едно страхотно място - леко издигнато, близо до морето, с дървета за сянка. Бяхме само ние. Опънахме си палатките и си спретнахме лагера

Първата вечер не изкарахме до много късно, но все пак почти не бяхме спали предишната вечер и бяхме натрупали толкова много нови преживявания само за един ден.

Общо взето за шестте дена там успяхме да посетим всички места (освен върха, но за него нямахме подготовка). Първите две сутрини прибирахме лагера, с мисълта да спим някъде другаде на следващата вечер, но така и не намерихме по-хубаво място от това, на което се бяхме настанили първата вечер и все се връщахме там. На третия ден решихме да не разваляме лагера и останахме там до края. В понеделник май дойдоха хората, които се грижат за къмпинга и започнаха да го почистват и оправят за новия сезон, но не ни изгониха, нито ни взеха пари. Като цяло хората на острова бяха доста добронамерени. Говоря за местните, то че беше пълно с българи вече стана ясно.

Любимо селце ни стана “столицата” Хора. Много приятно градче, разположени точно в подножието на планината леко във вътрешността на острова.

Там няколко пъти отивахме да пием новата ни любима бира - Вергина. На последния ден от престоя ни там вече никъде не можеше да се намери Иначе всяка вечер оправяхме една бутилка узо покрай огъня, заедно с готвени вкусотии ! (картофките бяха чудеснярски !)

Бяхме и в светилището на Великите богове. Още една хубава черта на Самотраки - освен всичко останало си има и доста древни останки.

Бяхме и до южния плаж - единственият с по-ситен пясък на острова. Точно този ден обаче нещо бяха дошли много боклуци (найлонови торбички, шишета …) и всъщност не ни хареса и не останахме там, дори и за плаж, а се стига през един направо планински път.

Единствения недостатък на Самотраки (а и май на цяла Гърция) са каменните плажове - просто няма къде човек да си полегне. Без шалте не става - поне от наша гледна точка, като сме свикнали на пясък. Гърците си лежаха.

Мисля че обиколихме всички пътища на острова (те не че са много). Отидохме навсякъде Направихме си пикник в планината, отидохме до кулата Phonias, видяхме изоставени танкове, качихме на едно връхче … навсякъде кози ! И един съвет, който ни дадоха - не паркирайте колата си близо до дърво, защото козите се качват на капака, за да стигат по-добре дървото.

За последно, буквално няколко часа преди ферибота, отидохме да разгледаме музея (предишния път го изпуснахме - работи до 15 часа и почива в понеделник). Да знаете че с гръцки акцент three и free звучат почти еднакво и винаги проверявайте дали входа е три евро или е безплатен В случая за студенти беше безплатно. иначе наистина е 3 евро. Има доста интересни неща, като основното е статуята на Нике Самотраки, чийто оригинал е в Лувъра.

Естествено накрая на никой не му се тръгваше и хванахме последния възможен ферибот - на 6-ти в 17 часа. Отново единствен за деня, но имахме късмет, че си е още почти цял един ден. Разходихме се отново из Александрополис, взехме малко подаръци за България и тръгнахме на обратно. На отиване и на връщане пътувахме през нощта и за щастие изпуснахме целия трафик покрай празниците. Границата я минавахме буквално за две минути, като на гръцката страна дори не се спира. Прибрах се и си легнах в 3 през нощта. След пет часа отново трябваше да бъда на работа. Просто използвах цялата почивка плътно.

Всеки ден си правехме плаж и дори доста почерняхме Като чи ли съм бил една седмица на море. А то май наистина беше така ! Или беше сън … мечта …

 
 

rado's blog

Радослав Колев

  svn: Cannot replace a directory from within

Вчера се опитвах да направя merge (сливане?) в едно svn хранилище с команда подобна на тази:


rado@ubuntu-laptop:~/svn-wc/$svn merge svn://somehost.net:3690/some/very/long/path svn://somehost.net:3690/some/other/very/long/path


и в резултат получих странната грешка - "svn: Cannot replace a directory from within".

След като изчетох всякакви дискусии в пощенски списъци, доклади за грешки и всичко останало свързано с тази грешка до което успях да се докопам все още нямаше просветление.

В крайна сметка причината се оказа печтна грешка в един от много/дългите/пътища.

Не трябва да се доверявам прекалено много на съобщенията за грешки!

 
 

Georgi's Blog

Георги Тодоров

  Разни

Точно след една седмица е последния ден от последния ми семестър в Даулинг. Води се, че завършвам след това. Положението не е много напреднато. Нямам кой-знае колко неща да правя преди да завърша. Остава ми да си напиша изпитната тема по Психология и последния изпит, който е за вкъщи. По POCS-а сме готови с работеща програма - iDiet, имам изпит и по VBA, но той ще е елементарен, дори не го броя. За Дизайн с Компютър 2, имам още един проект за правене, но и той няма да е труден. Целта ми е да приключа с всичко до края на седмицата. Така другата седмица ще съм свободен.

 
 

Не съвсем неутрално

Спас Колев

  Уикипедия: → 02.05.2008

Нови статии

По-интересните нови статии за по-миналата седмица:

• Серво-мотор
• Категория:Вилаети в Турция - куп дребни статийки
• Категория:Села в Община Враня - още един
• Татко Барба - :)
• Фритьоф Нансен (улица в София)
• Мачете
• Битка на Косово поле - 1389 г.
• Джоко Росич
• Санктпетербургска джамия

Общо новите статии са към 340.

 

 
 

Палатков лагер зa пингвини

Alvin

  Вила "Инкогнито"

Вила "Инкогнито"

 
 

Монологър

Лъчезар Петков

  OpenOffice.org 3.0 Beta Preview

 
 

[Медийно право] [Нели Огнянова]

Нели Огнянова

  Телефонни игри: отново рекордна санкция

 
 

[Медийно право] [Нели Огнянова]

Нели Огнянова

  Юридическият факултет на Харвард: отворен достъп

 
 

yovko in a nutshell

Йовко Ламбрев

  Aperture обучение в iStyle

В Apple-магазина iStyle на Раковски 151 в София, срещу площад Славейков, днес както и всеки следващ четвъртък на месец май ще се провежда безплатно обучение (презентация + hands-on упражнения) по Aperture 2. Тъй като пространството е ограничено желаещите е нужно да се регистрират за някоя от обявените дати.

В момента в магазина се продава и предната генерация MacBook-чета с 2,0GHz процесор на чудната цена от 1739 лв с ДДС. Още една почти неустоима причина да се наобиколи магазина и да го засърби човек кредитната карта…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

 
 

bgLinux - News

Ruse LUG

  Петнадесета среща на Ruse LUG тази събота

Петнадесeта среща на Ruse LUG ще бъде проведена събота 10 Май 2008г. от 19:00 часа като мястото на събирането ще бъде заведението "Кралска Закуска".На срещата ще бъде обсъдена датата на отложената конференция на тема софтуер с отворен код, както и Install FEST 2008 Русе.Очакваме Ви на срещата в заведението "Кралска Закуска" точно в 19:00 тази събота!
 
 

velqn

Велян Стайков

  velqn.com@facebook

Вчера се регистрирах във facebook, след като се оказа изведнъж, че всички са там, рейсват се и не знам още какви неща движат.

Реших и аз да изпробвам, след като дълго време отказвах, а в последствие се оказа, че хората, с които  съм се снимал тагват снимките поименно, т.е. с единия крак съм бил вътре.

Който иска може да се пробва да ме намери и да ме добави, запазвам си правото да откажа.

И друго нещо, понеже явно съм един от последните на земята, които сме на вие с facebook, в началото няма да разбирам нищо от това, което ми изпращате, там цялата работа с рейсването и др.

Разбира се, няма гаранция, че ще ми хареса, така че може да се откажа в един момент.

Създадох и група на блога, ще се радвам да науча повече за вас, които чат пат прекарвате малко време тук.

Големият брат гледа!

 
 

Lone Wolf

Николай Манчев

  Сам в къщи

Най-сетне вкъщи. Почти никой не разбра, че прекарах празниците в болница, но пък не пречи да се похваля, че съм излязъл. По случай завръщането ми Мири организира изненада - апартаментът беше празнично декориран (справка - снимката), което много ме зарадва. Ще трябва да измисля и аз нещо, за да зарадвам пък нея в близките дни.

Иначе все още не съм прескочил трапа, но дори самият факт, че съм си най-после у дома ме кара да се чувствам къде по-добре. Хубавото от цялата работа е, че се сдобих с болничен за 30 дни. Лошото е, че трябва да го прекарам като затворник вкъщи и за капак – заниманията с иайдо, карате, бокс и фитнес са ми изрично и строго забранени. За сметка на това планирам да наваксам с четенето. Докато бях в болничното заведение изчетох следните неща (а като кажа „заведение“ всеки път се сещам за Чугуненият ездач на Михаил Успенски):

• Хрониките на Амбър на Роджър Зелазни – препрочитам ги за втори път, хем се бях зарекъл да не чета декалогии след пълната загуба на време с Мисия земя. Преди 10 години Хрониките ми направиха страшно впечатление, та реших да видя как ми действат сега. Като цяло става за убиване на времето. Явно съм пораснал, защото през по-голямата част от четенето по-скоро издирвах концептуални пропуски (като например защо в Амбър си светят с факли и свещи, а имат хладилници?!). След това упражнение усещам нездравия порив да препрочета World of Tiers цикъла на Фармър. Да ме убиете не се сещам как го бяха прекръстили на български.
• Чупливи неща на Нийл Геймън – страхотен сборник с разкази от автора на Коралайн и Звезден прах. Сборникът ми препоръча Велин и доверието в неговата преценка както винаги беше напълно оправдано. Въпреки многото отпратки към Лъвкрафт, след като приключих четенето настроението повече ме тегли към Едгар Алан По. Търкаля ми се тук един непрочетен негов сборник Spirits of the Dead, който включва класически новели и малко поезия. Май той ще да е следващото в списъка.
• Време на Стивън Бакстър – изключително приятен роман, който обаче изисква и доста размишления и хич не е лесен за четене, ако човек иска да вникне във физичните теории зад художествения текст. Въпреки трите години, които излежах във физическия факултет, доста отметки си направих в текста, за които ще почета допълнителна информация в нета. Полезното е, че накрая на книгата самият автор дава малко отпратки под формата на научни статии. Иначе това, което опропасти цялото удоволствие от четенето беше тотално неадекватния и некадърен превод на български, за който ще отделя специален пост тия дни.
• Обреченият град на Стругацки – самият роман няма какво да го коментирам, той си е цяло явление за почитателите на „братята“. Това което не мога да разбера е защо издателите от Инфодар не ползваха превода на Милан Асадуров (от старото издание на издателство „Христо Ботев“) ами са наели нов преводач? Предишния превод според мен беше къде по-приличен. Всъщност, като се има предвид че Време също е издание на Инфодар, явно това с омазаните преводи си е някаква запазена марка на това издателство.

Това изчерпва списъка на прочетеното в болницата. Сега трябва да уплътнявам 30 дни, така че ако някой има смислени предложения по темата, ще съм му благодарен да ги сподели.

 
 

блога на Евгени (Дребноедри белокосмести вълкодавци)

Евгени Спасов

  "MySQL няма да има затворен код" - Е, това какво е?

Пълен обрат от предишното изказване за затваряне на част от кода на MySQL - няма да има затворен код в MySQL.

Въпроса, който се питам: Аджеба, на кой му трябваше тоя FUD?
 
 

Личен блог на Бого

Богомил Шопов

  Микроблог платформа - версия 2.0

Ето, че дойде време и за версия втора на микро-блог платформата. В нея са оправени малки проблемчета от различно естество, сменена е версията на Wordpress на 2.5.1 и е добавен бутон за бързо публикуване, който можете да сложите на браузера си и да добавяте отметките си директно към микроблога си.

Ако искате да имате собствен микроблог - посетете проекта ни в Google, от тук.

 
 

yovko in a nutshell

Йовко Ламбрев

  Viveza за Aperture

Бяха обещали за месец май, но не бяха казали, че ще е точно на рожденният ми ден…

Viveza за Aperture 2.1 е вече факт след като Apple публикуваха отворено API за third-party разширения. Viveza пък е името, под което Nik Software продава революционната U-point технология за редактиране на растерни графични изображения и от която доскоро можеха да се ползват само потребителите на Nikon Capture NX. Чрез Viveza това стана възможно за всички, които ползват Photoshop и Photoshop Elements, а от днес вече и за тези, използващи Aperture 2.

За едно никакво време инструментите за цифрова фотография от никакви станаха великолепни, което е много, много добре…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

 
 

ambientdefocus weblog

Георги Иванов

  40000000

в края на април месец тази година, продадените от canon ef обективи вече са 40 милиона. според фирмата ръста на продажбите през годините откакто е пуснат ef байонета е както следва:
1987 - начало на продажбите на ef обективите
1995 - 10 милиона продадени бройки
2001 - 20 милиона продадени бройки
2006 - 30 милиона продадени бройки
2008 - 40 милиона продадени бройки

 
 

Черна станция

Николай Павлов

  60 години верени на партията

в-к "Земя", брой 144 / февруари 1992 г.